Непроменим съм,
като водата,която
неизменно и с постоянство
рони пясъчника.
Като изгрева клонящ
към залеза на свойта
свобода,
даваща безкрайни варианти
на сърцето,
което тупа без да спира
забързано по своя път
 и безбрежни мисли,
напиращи от плътта
и от страха да бъдеш сам.

Но, най-непроменимите
са всъщност променими.
Изстинали до болка 
от босите нозе
на страха,
който ги прави силни.
Да, най-безстрашните -
страхливци са.
Да си страхлив е смелост!

Да си непроменим е страх
и слабост,
както всъщност е страхлива и слаба любовта.
Но, в свойта слабост
е силна,
не обещаваща,
непроменима.
Просто там.

Непроменим съм,
като калъп
сътворен от нечия ръка.
Със стени изваяни до съвършенство
и еднакви -
чак до суета.

Дори времето променя се,
макар черешите да зреят.
А житата,
напълнили вече
своя житен клас,
треперят променимо.
Но, аз непроменим съм,
освен тялото,
което времето променя без да спира.

Green



Снимка - Фотошоп - личен архив.

Само аз ли намирам лъкатушене на емоцията между последните два стиха (ако изобщо са свързани, просто аз ги чета поред). Сякаш са в двата края на един и същ извод. Надявам се любовта да остане последна. Тя може да поражда страхове, но и да ги побеждава. Въпреки времето, разстоянието и дори въпреки повечето обстоятелства. Тя се ражда, обитава и тържествува в друго измерение - недосегаемо за всякакви ограничения...
Нали? :)

Интересно, но до сега не се е намерил психолог, който би могъл да ме анализира (вероятно не съм ходил при достатъчно психолози), но аз ви съветвам да прочетете написаното отново. Няма нищо безпощадно. Може би само времето е. Или пък то е спасение..

Прав сте. По-добре да не се правя на психолог. Не ми се отдава :)

..че имам способността да чета мислите на хората не ми дава правото да ги правя обществено достояние г-жо Oterwise - те са си за мен!

п.п. Винаги казвам една малка част от това, което знам. Колкото и малко да е това знание, или колкото и много да е то.

п.п.2 Стана ми тъжно обаче от представата ви, че само вие умеете да четете :(.

strahotno e !

strahotno e !

Самоиронизирах се по-горе, че явно не съм ви разбрала, м-р Грийн! Съжалявам, че пак се разминахме и не се "прочетохме" правилно. Може би е така, защото всеки чете според собствените си понятия, представи и даже опит.

Сигурно защото аз самата се старая да се анализирам и често го правя критично, затова реших, че виждам същото тук :))

ПП: Не искам да сте тъжен, още по-малко аз да съм причината за това.
ПП 2: Ще се опитам да не съм толкова субективна, когато ви чета занапред. Благодаря, че ми обяснявате своята позиция, интересно ми е.

Усмихнат ден! :)

..макар да не съм много наясно кое точно е "страхотно". Вероятно вие знаете по-добре от мен. Тази дума, както и значението и е трудно възприемчива от мен.

stihotvorenieto :))

Да, много е точно - разбилам идеята ти - истината е ,че когато се влюбиш истински в някого и се подчиняваш единствено на него или на собствените си прищевки всъщност ставаш тъжен, истената е в това да си над любоват си, да си просто оръди в ръцете на Господ, за да си част от обществото и да можеш да си му полезен, иначе човек изпада в лоши състояния на самота и му е трудно да се почувства полезен...Трябва да се обичат всички хора, не само определени, за да се чувстваме наистине добре трябва да се научим да обичаме и тези, които даже не познаваме или ни е трудно да обичаме...

Не мисля, че влюбвайки си в някого истински - ставаш тъжен. Но всеки има право на мнение..

като се замисля, красотата в човешкото е способността за промяна. Красота или болка е промяната... Може би ако е с визвишена цел, малко наранява, понеже пред нея ние сме боси. След което идва и красотата й...

Поздрави!