Постинг
27.05.2012 21:08 -
Старо огледало - спомени из едно житие
Пак съм пред старото, тъжно огледало, което отразява в мен, от мен. За мен. Но моля по-тихо. Моля - тишина! Чувам ви доста ясно! Мислите препускат, защото вън вали, нищо не изпускам, но не знам къде си ти? Ако не те бях срещнал в пустиня вода нямаше да диря. Ако не те бях срещнал в река не щях да търся брод. Ако не те бях срещнал още щях да бъда роб. Ако не те бях срещнал нямаше да вдигна дори планина. Ако не те бях срещнал нямаше да позная и любовта. А когато сърцето не издържи и внезапно завинаги замлъкне, отронвайки последните сълзи усмивка последна ще ти пратя. За спомен от моя дълъг път, и за да те закриля и да брани. Да топли твоя нощен кът, сърцето да ти жали. Че имаш още много да извървиш в любов, борба, раздели. Да бягаш сам грешиш. Много не са успели! Пак съм пред старото, тъжно огледало, което отразява в мен, от мен. За мен.
Green
Снимка - личен архив
огледалце, я кажи ... И то казва, но ние попаднали в чувстване не слушаме. А може би трябва наистина да чуем ...
И аз имам едно такова старо, мистър Грийн. Не че ми помага ...
цитирайИ аз имам едно такова старо, мистър Грийн. Не че ми помага ...
Хубаво е човек да има вътрешно старо огледало, с което да сравнява себе си. Мисля, че всички имат, но при едни е зацапано, при други счупено. Това си зависи от нас.
Много се разбъбрих.
пп. Всеки сам решава в какво състояние да поддържа имуществото си.
цитирайМного се разбъбрих.
пп. Всеки сам решава в какво състояние да поддържа имуществото си.
pochnal si da pishesh po-razlichno :))
цитирайМного хубави неща пишеш БРАВО!!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 330