Постинг
04.07.2012 09:42 -
Приказка за Бебе-Мечето
Автор: mrgreen
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1722 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2012 09:44
Прочетен: 1722 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 04.07.2012 09:44
Знаете ли, че на времето преди много, много години звездите са слизали на земята?
От самото начало била просто една звезда в небето – Звезда Мече. Не някаква горда и надута звезда, а малка и незначителна. Звездата Мечка!
И както другите звезди и тя наблюдавала хората от високо. Виждала какво се случва. Техният живот, любови, терзания. Виждала целият свят. И понякога, само понякога слизала там долу на земята, за да вдъхне увереност на хората. Да ги подкрепи, да ги накара да се усмихнат, да остави частица от себе си в тях. Когато Звездата Мечка била на земята, най-много и се радвали децата. Но тя не отивала при всички деца. Не! Отивала само при тези, които тя избере, защото виждала в сърцата им. Голяма радост било това Мече за тези деца, които се докосвали до него. Щом си отидело, всички хора оставали променени за винаги. Това Мече не било обикновено. Не било човек, нито мечка, нито звезда – било всичко заедно. Добрината на Мечето променяла хората. Сърцето му винаги успявало да сгрее всеки човек - без остатък. На Мечето това било достатъчно. Не желаело нищо повече от това.
Веднъж, както обикновено Мечето се материализирало на Земята. Просто било тръгнало на обикновената си разходка. В ръцете му имало още едно „малко мече“ – сърцето на звездата! Никой не знае какво представлява сърцето на една звезда. На тази сърцето било малко плюшено мече, което звездата била прегърнала. А винаги, за всички звезди най-ценното е сърцето. Защото то е специално сърце – сърце на звезда! В него се съхранява цялата сила и мощ на звездата.
Материализирало се Мечето на Земята и се заоглеждало. Видяло пустош. Никога до сегане се беше материализирало на толкова невзрачно място. Защо сега се случи това? Тук нямаше нищо – само мъртва гора. Какво щеше да прави тук? Разочаровано Мечето се заоглежда, нямаше нищо. И точно тогава , когато беше решило да се дематериализира , съзря замък. Замък, но различен от другите замъци. Изглеждаше пуст и изоставен. Сякаш никой, никога не го бе поддържал. – Кой ли живее тук – си каза Звездата Мече?
– Вероятно ще е някой старец или отшелник – помисли си звездата. Любопитството надделя и пристъпи напред. Всичко наоколо, цялата гора беше покрита в сняг и лед. Но това не пречеше на Мечето. То бе звезда, звезда която гори на небето. Можеше да издържи – беше горещо, с горещо сърце.
Влезна във замъка. Той бе голям, с много зали. Сиво черен на цвят и с под покрит с лед. Мечето започна да разглежда зала по зала. Една по една. Смяташе да разгледа всичко – беше му интересно. Внезапно , когато отвори една врата се озова в нещо, като тронна зала. Тя беше празна. По стените имаше ледени инкрустации, които бяха невероятно красиви. От тава висяха някакви замръзнали образувания с различни причудливи форми. В средата на залата имаше един трон, на който беше седнала жена.
– Кой си ти – каза Жената?
– Аз съм Звездата Мечка! Ти коя си?
– Аз съм Ледената Кралица! Какво правиш в домът ми?
– Просто разглеждам. Скоро ще си ида – отвърна Мечето.
–Добре! Остани и разглеждай – отвърна снизходително Кралицата.
Но Мечето вече тичаше навън и се материализира на небето. То се уплаши от тази неочаквана среща. Но и му стана любопитно. Ледената Кралица беше красива – коя ли бе тя – се питаше учудено то? А Ледената Кралица бе кралицата на студа и леда. Тя беше неземно красива, с бяла нежна кожа и очи в които можеш да потънеш. Излъчваше вледеняваща красота. Но Мечето не знаеше това. То бе звезда. Студа не му влияеше така, както на хората. Не знаеше още , че тази Кралица прави хората студени и се забавлява с това. Беше и приятно да прави хората безчувствени и апатични. Не усещащи нищо и никой. Това беше нейната работа, нейният живот. Но нямаше кой да каже това на Мечето, а му беше станало интересно... И то започна да навестява често Ледената Кралица. В самото начало стоеше далеч от нея – само разглеждаше. После разбра ,че тя е студена. Личеше и , макар да не можеше да усети студенината. Тогава реши да я промени както променяше другите хора. Реши да и покаже какво е топлина, добрина и любов. Започнаха плахо да разменят по някоя дума. Като след време вече водеха дълги разговори. Мечето усети, че я харесва. Това усети и тя. Тогава се роди любовта. Но беше много различна любов – нечовешка. Защото и Ледената Кралица не бе човек, а създание. Създадена от кой и кога – не е ясно.
Любовта между двамата се разрасна и набъбна. Ледената Кралица дори даде ново име на Звездата - „Бебе-Мече“. Вероятно на Звездата това се хареса, защото тя се остави да и викат така. Дните летяха, сезоните се сменяха, годините и вековете се нижеха, а любовта продължаваше. Ледената Кралица разбра какво е любов. Изпита я – дори и хареса, но...
Един ден, тя реши да вледени Бебе-Мечето. Реши да покаже своята същност. Пожела да постъпи с него, както постъпваше с хората. Същата вечер, когато Бебе-Мечето се материализира в замъка, тя му каза :
– Ела тук Бебе–Мечето ми. Ела да те прегърна, толкова ми липсваше.
И глупавото Бебе–Мече отиде. Прегърнаха се много нежно. Тогава Ледената Кралица го целуна. Целуна го с цялата си страст и леден дъх. Мечето не очакваше да се случи това. Изведнъж усети студенина, и скованост. Започна бавно да замръзва, без да може да направи нищо. След малко от него остана просто куб лед. Доволна Ледената Кралица потърка ръце и реши да отиде да се позабавлява още малко с хората. Те и бяха слабост.
Когато тя си тръгнала, „малкото мече“ – сърцето на Звездата започнало да пулсира. И ставало все по-топло и по-топло. Леда започнал да се пука, докато накрая паднал и се разтопил. Тогава Бебе–Мечето още замаяно побегнало бързо навън, и се материализирало на небето. Никога повече не се завърнало. Забравило си обаче „мъничкото мече“ – сърцето. А звезда без сърце – звезда ли е? Започнало да изгрява Бебе-Мечето всяка нощ на небето, но вече било различно. Светело по слабо и било тъжно. Не радвало хората. Всяка вечер щом изгреело на небето започвало да търси „малкото мече“ и Ледената Кралица. Тя също търсела Бебе-Мечето, защото разбрала ,че то вече не е на буца лед. Започнало да и липсва , желаела отново всичко да продължи по старо му. Напразно копнеела да го види, съзерцавайки всяка нощ звездите. Нямало го! Те непрестанно се търсели един друг, но напразно. Нямало да се видят никога вече. В тях е останал само спомена и мечтата. Не вярвате ли? Погледнете нощем звездите – може да съзрете Бебе-Мечето. А изпитате ли студенина – Ледената Кралица е наоколо.
Това не е приказка с щастлив край. А просто един миг, от живота на звездите!
Посветено на Ледената Кралица.
Източник на снимката интернет : http://www.britannica.com/EBchecked/media/154325/The-stars-of-the-Big-Dipper-in-the-constellation-Ursa
От самото начало била просто една звезда в небето – Звезда Мече. Не някаква горда и надута звезда, а малка и незначителна. Звездата Мечка!
И както другите звезди и тя наблюдавала хората от високо. Виждала какво се случва. Техният живот, любови, терзания. Виждала целият свят. И понякога, само понякога слизала там долу на земята, за да вдъхне увереност на хората. Да ги подкрепи, да ги накара да се усмихнат, да остави частица от себе си в тях. Когато Звездата Мечка била на земята, най-много и се радвали децата. Но тя не отивала при всички деца. Не! Отивала само при тези, които тя избере, защото виждала в сърцата им. Голяма радост било това Мече за тези деца, които се докосвали до него. Щом си отидело, всички хора оставали променени за винаги. Това Мече не било обикновено. Не било човек, нито мечка, нито звезда – било всичко заедно. Добрината на Мечето променяла хората. Сърцето му винаги успявало да сгрее всеки човек - без остатък. На Мечето това било достатъчно. Не желаело нищо повече от това.
Веднъж, както обикновено Мечето се материализирало на Земята. Просто било тръгнало на обикновената си разходка. В ръцете му имало още едно „малко мече“ – сърцето на звездата! Никой не знае какво представлява сърцето на една звезда. На тази сърцето било малко плюшено мече, което звездата била прегърнала. А винаги, за всички звезди най-ценното е сърцето. Защото то е специално сърце – сърце на звезда! В него се съхранява цялата сила и мощ на звездата.
Материализирало се Мечето на Земята и се заоглеждало. Видяло пустош. Никога до сегане се беше материализирало на толкова невзрачно място. Защо сега се случи това? Тук нямаше нищо – само мъртва гора. Какво щеше да прави тук? Разочаровано Мечето се заоглежда, нямаше нищо. И точно тогава , когато беше решило да се дематериализира , съзря замък. Замък, но различен от другите замъци. Изглеждаше пуст и изоставен. Сякаш никой, никога не го бе поддържал. – Кой ли живее тук – си каза Звездата Мече?
– Вероятно ще е някой старец или отшелник – помисли си звездата. Любопитството надделя и пристъпи напред. Всичко наоколо, цялата гора беше покрита в сняг и лед. Но това не пречеше на Мечето. То бе звезда, звезда която гори на небето. Можеше да издържи – беше горещо, с горещо сърце.
Влезна във замъка. Той бе голям, с много зали. Сиво черен на цвят и с под покрит с лед. Мечето започна да разглежда зала по зала. Една по една. Смяташе да разгледа всичко – беше му интересно. Внезапно , когато отвори една врата се озова в нещо, като тронна зала. Тя беше празна. По стените имаше ледени инкрустации, които бяха невероятно красиви. От тава висяха някакви замръзнали образувания с различни причудливи форми. В средата на залата имаше един трон, на който беше седнала жена.
– Кой си ти – каза Жената?
– Аз съм Звездата Мечка! Ти коя си?
– Аз съм Ледената Кралица! Какво правиш в домът ми?
– Просто разглеждам. Скоро ще си ида – отвърна Мечето.
–Добре! Остани и разглеждай – отвърна снизходително Кралицата.
Но Мечето вече тичаше навън и се материализира на небето. То се уплаши от тази неочаквана среща. Но и му стана любопитно. Ледената Кралица беше красива – коя ли бе тя – се питаше учудено то? А Ледената Кралица бе кралицата на студа и леда. Тя беше неземно красива, с бяла нежна кожа и очи в които можеш да потънеш. Излъчваше вледеняваща красота. Но Мечето не знаеше това. То бе звезда. Студа не му влияеше така, както на хората. Не знаеше още , че тази Кралица прави хората студени и се забавлява с това. Беше и приятно да прави хората безчувствени и апатични. Не усещащи нищо и никой. Това беше нейната работа, нейният живот. Но нямаше кой да каже това на Мечето, а му беше станало интересно... И то започна да навестява често Ледената Кралица. В самото начало стоеше далеч от нея – само разглеждаше. После разбра ,че тя е студена. Личеше и , макар да не можеше да усети студенината. Тогава реши да я промени както променяше другите хора. Реши да и покаже какво е топлина, добрина и любов. Започнаха плахо да разменят по някоя дума. Като след време вече водеха дълги разговори. Мечето усети, че я харесва. Това усети и тя. Тогава се роди любовта. Но беше много различна любов – нечовешка. Защото и Ледената Кралица не бе човек, а създание. Създадена от кой и кога – не е ясно.
Любовта между двамата се разрасна и набъбна. Ледената Кралица дори даде ново име на Звездата - „Бебе-Мече“. Вероятно на Звездата това се хареса, защото тя се остави да и викат така. Дните летяха, сезоните се сменяха, годините и вековете се нижеха, а любовта продължаваше. Ледената Кралица разбра какво е любов. Изпита я – дори и хареса, но...
Един ден, тя реши да вледени Бебе-Мечето. Реши да покаже своята същност. Пожела да постъпи с него, както постъпваше с хората. Същата вечер, когато Бебе-Мечето се материализира в замъка, тя му каза :
– Ела тук Бебе–Мечето ми. Ела да те прегърна, толкова ми липсваше.
И глупавото Бебе–Мече отиде. Прегърнаха се много нежно. Тогава Ледената Кралица го целуна. Целуна го с цялата си страст и леден дъх. Мечето не очакваше да се случи това. Изведнъж усети студенина, и скованост. Започна бавно да замръзва, без да може да направи нищо. След малко от него остана просто куб лед. Доволна Ледената Кралица потърка ръце и реши да отиде да се позабавлява още малко с хората. Те и бяха слабост.
Когато тя си тръгнала, „малкото мече“ – сърцето на Звездата започнало да пулсира. И ставало все по-топло и по-топло. Леда започнал да се пука, докато накрая паднал и се разтопил. Тогава Бебе–Мечето още замаяно побегнало бързо навън, и се материализирало на небето. Никога повече не се завърнало. Забравило си обаче „мъничкото мече“ – сърцето. А звезда без сърце – звезда ли е? Започнало да изгрява Бебе-Мечето всяка нощ на небето, но вече било различно. Светело по слабо и било тъжно. Не радвало хората. Всяка вечер щом изгреело на небето започвало да търси „малкото мече“ и Ледената Кралица. Тя също търсела Бебе-Мечето, защото разбрала ,че то вече не е на буца лед. Започнало да и липсва , желаела отново всичко да продължи по старо му. Напразно копнеела да го види, съзерцавайки всяка нощ звездите. Нямало го! Те непрестанно се търсели един друг, но напразно. Нямало да се видят никога вече. В тях е останал само спомена и мечтата. Не вярвате ли? Погледнете нощем звездите – може да съзрете Бебе-Мечето. А изпитате ли студенина – Ледената Кралица е наоколо.
Това не е приказка с щастлив край. А просто един миг, от живота на звездите!
Посветено на Ледената Кралица.
Източник на снимката интернет : http://www.britannica.com/EBchecked/media/154325/The-stars-of-the-Big-Dipper-in-the-constellation-Ursa
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 330
