Така, както може да ни излъже собствения ни мозък, 
никой човек не би могъл да го стори! Изводите - всеки сам.

.. да ви приличам на глупак (не твърдя и обратното)? Ще си правя ли иначе труда да поствам това, ако няма смисъл.

п.п. Ще се направя на ударен, че не съм видял коментара ви и няма да го изтрия, както направихте вие с моя.

И моето изречение тук бе тотално съгласие с вас, но явно нещо се разминаваме от известно време или поради липса на интонация при писането, не схващате същинското ми послание, което е добронамерено, с изключение на предния път, когато ви улучих в кофти настроение и по ваше изказване ви затрудних :))

Трийте спокойно. Ваш блог - ваша воля. Но хубаво стана, че уточнихме, че е бил изтрит ваш коментар при мен...

.. понастоящем мозъчното ми вещество е достатъчно за да мога да хвана смисъла на коментара и написаното.. Не съм твърдял, че ме нападате, опонирате или предизвиквате да бъда груб. Изобщо не съм такъв, нито сега, нито преди. В този случай снимката отново е актуална. Защо ли? Тъпото е, че при толкова голям набор от думи хората не могат да се разберат. Но това е от главите ни ( и моята също). Както съм казвал и преди - думите неминуемо водят до грешки. Нека малко помълчим. Поне аз тогава изглеждам умен - неоспоримо е!

мълчанието (и премълчаването въобще) води до същия брой грешки и разминавания. Говоря по принцип. В живота.

Моят първи коментар бе лаконичен, защото в последно време стигам до същия извод - каквото човек си направи и измисли, никой друг не е в състояние да му направи или внуши. Обикновено мислим и се самонавиваме, че се случва точно това, което искаме или от което ни е страх. И двете състояния водят до себетормоз.

Изречението и снимката ви ще бъдат разбрани категорично от всеки. Точно това и казах. Не е като поезията - всеки да може да вложи самият себе си в написаното (за което говорихме при моите коментари като опит да ви "разтълкувам" стихът, където всъщност написах това, което аз разбрах и с което се отъждествих).

Подозирам, че пак ще ви изморя с обяснения, а се ужасявам, ако натоварвам хората (няма ирония, съвсем буквално го твърдя), затова ви оставям на спокойствие :)

Мълча, защото мога да не говоря. Защото е по-добре хората да се разбират както при нямото кино, колкото до премълчаването - то е много лошо нещо. Няма защо да бъда обемен и да обърквам хората. Не исках да създавам пост за раздумка, а точно обратното, място в което хората да могат да се замислят. Поне за миг. Защото многото говорене без мисъл води неминуемо до грешки. Това се опитвах да кажа... Винаги ме обвиняват, че съм многодумен... Нека помълчим. Има защо.

То ако знам, че мозъка ми ме лъже, ще го уволня на секундата!

и аз и ето още 2-ма безработни и 2-ма безмозъчни:)

Разбира се, макар българите да не са от тия, които си признават заблудите и грешките. Вината е винаги пред нас. Но, не, и когато сме пред огледалото! :)

Абе този мозък много ми прилича на шапка за плуване....Подозирам ,че приликата не е случайна.(((:
Продължавам да настоявам за фотографията, да си знаеш!!!

... нищо случайно, или всичко е просто набор от случайности. Щом виждаш мозъчна шапка, значи все пак има зачатъци на мозък. Колкото до фотографията, ако ми направиш студио мога да снимам за теб :р. Снощи снимах в малките чаове :)

Мозъкът ни може да ни излъже, а пък и собствените ни чувства още повече...

Сполучливо направено. :))