Днес плажът бе отново така пуст,
не те срещнах за да не се разминем.
Бе студено, защото слънцето все още се прозяваше,

Кисел е привкуса
на въздуха и мен,
бавно вятъра задуха – 

Днес изгорих си ръката –
това ли е болката?
Вчера се разделих със жената –

Подобен обръч от стомана,
подобен излаз на небе
изгрява слънце, нощем стана,

Блестят звезди в тъмата,
шепне тихичко гората.
Тази циганка в премяна;

На една далечна гара,
на самотния перон – 
стои  той – дими цигара

 Беше студена януарска утрин, малко след дванадесет часа.Първи януари - нова година! Не ми беше чак толкова радостно. Всъщност въобще не бях радостен, просто отивах за да съм там. Щеше да има много хора и всички да се веселят. Много лица...

Върви просяк – съдба човешка,
изправил гордо своите гърди.
И по окъсаната стара дрешка