Раздира се светът от суетата
и го владеят препирни.
Къде са питам се децата?

 Кой не разказва на ляво и на дясно, че няма друго място като Родината? Кой не споменава за красотата на планините и? За необятноста на горите, за кристалните реки и мекия пясък на черноморието.  За синьото небе надвиснало като камък над...

Черни хора в черните къщи,
черно куче,  черно се мръщи.
Черни птици. Черно летят.

На тротоара вчера излъскан,
но сив
е приседнало улично куче,

Ти не знаеш тези години,
когато аз бях силен и млад.
Над небето облаци сини,

Прословутият Идалго
тъй наречен Дон Кихот
е живял отдавна - жалко,

Когато аз си ида
те моля тихо остани.
Бъди света,

Напукана земя
и пуста.
Дървета - мъртви небеса.

 Днес плажът бе отново така пуст,
не те срещнах за да не се разминем.
Бе студено, защото слънцето все още се прозяваше,

Кисел е привкуса
на въздуха и мен,
бавно вятъра задуха – 

Днес изгорих си ръката –
това ли е болката?
Вчера се разделих със жената –

Подобен обръч от стомана,
подобен излаз на небе
изгрява слънце, нощем стана,

Блестят звезди в тъмата,
шепне тихичко гората.
Тази циганка в премяна;

На една далечна гара,
на самотния перон – 
стои  той – дими цигара

 Беше студена януарска утрин, малко след дванадесет часа.Първи януари - нова година! Не ми беше чак толкова радостно. Всъщност въобще не бях радостен, просто отивах за да съм там. Щеше да има много хора и всички да се веселят. Много лица...