Върви просяк – съдба човешка,
изправил гордо своите гърди.
И по окъсаната стара дрешка

    Автобусът спря и отвори врати. Пристигнах ли? Много бързо – не усетих кога мина времето. Трябваше да слезна.
  Беше само една лятна нощ. Някъде към пет часа сутринта. Пристигнах. Пристигнах на време. Морето не чакаше. Всъщно...

Заставам сам до светофара,
а улицата грозно ме краде.
И всичко скрито явно става

Скъса се нещо – нещо умря
и картината цяла в живота се спря.
Миг бе това, последван от втори

Ако знам, че утре света ще свърши
не ще искам да ям и пия.
Ще поискам пак да съм до теб,

Морна си ти, и тъгата в теб е.
Тихичко с затворени очи.
Превръщаш дори тревата в цвете

Пейзаж лунен, камъни, скали
и едно лице, което гали;
с очите на хиляди звезди

 
Ето косите са бели,
сърцата тихичко смели.